—Защото тук се срещнахме за първи път. И точно близо до тази пейка й предложих.
Погледнах пръстена.
—Това сватбеният й пръстен ли е?
— Да.
Но нещо все още ме преследваше.
—Тогава защо искаше да ме целунеш? Защо говорихте толкова странно?
Бащата сведе глава.
—Бях ужасно лош в подхващането на думите, скъпа. Днес исках да ти дам пръстена на майка ти и да те целуна по челото по начина, по който го правеше, когато беше бебе. Но бях толкова развълнувана, че дори не осъзнавах колко страшно звучат думите ми.
Мълчах.
Той продължи:
—И когато казах, че съм чакал деветнадесет години, това е моментът, който имах предвид. Денят, в който най-накрая мога да ти разкажа за Катрин.
Гледах го през сълзи.
— Тогава защо мама не искаше да разбера?
Бащата се усмихна тъжно.
—Защото се страхуваше да не те загуби.
В този момент чухме стъпки по горската пътека.
Обърнахме се.
Беше майка ми.
Виждайки ни, тя спря.
Очите й бяха пълни със сълзи.
— Робърт…
Татко се изправи.
— Казах й всичко.
Мама дойде при мен.
— Емили, трябва да ти призная нещо.
Тя седна до мен.
— Катрин беше най-добрата ми приятелка.
Втренчих се в нея учудено.
— Познавахте ли се?
— Израснахме заедно. Още преди да се родиш, Катрин ме попита: ако някога нещо й се случи, трябва да се уверя, че никога няма да останеш сам.
Мама плака.
—Ти беше само на няколко дни, когато тя почина. Идвах в болницата всеки ден, за да помагам в грижите за теб.
Баща й я хвана за ръката.
—Първоначално Маргарет просто ми помагаше. С времето се сближихме. Две години по-късно се оженихме.
През сълзи попитах:
—Значи не си истинската ми майка?
Изражението на Маргарет се промени.
Тя отговори нежно:
—Не съм те родила, скъпа. Но аз държах ръцете ти, когато направи първите си стъпки. Не съм спал през нощта, когато ти беше зле. И всеки път, когато ме наричаше «mommy», се чувствах като най-щастливата жена на света.
Хвърлих се на врата й.
— ТИ СИ МОЯТА МАЙКА! И ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕШ!
Тя избухна в сълзи.
Но тогава бащата казал:
— Емили, има още нещо, което трябва да видиш.
Заведе ме зад пейката.
До ствола на дървото беше фиксирана малка дървена кутия.
Вътре имаше стар диктофон.
Татко натисна бутона.
Отначало имаше катастрофа.
Тогава чух нежен женски глас.
— Робърт, ако нашето малко момиченце някога чуе тази лента, искам да знае, че я обичах, преди да я взема за първи път…
Замръзнах.
Това беше гласът на Катрин.
Записът продължи.
— И ако не съм до нея, обещай, че когато порасне, ще я доведеш там, където започна нашата любов.
Татко плачеше.
И тогава чух най-неочакваната фраза.
— И моля те, целуни я по челото от мен. Нека знае, че тази целувка съдържа и моята любов.
Не можех да сдържам сълзите си повече.
Обърнах се към баща си.
Стоеше там мълчаливо, държейки малък пръстен в ръка.
Приближих се до него.
— татко…
Той ме погледна.
— Мога ли да те прегърна сега?
Прегърнах го силно.
Целуна ме нежно по челото.
И в този момент най-накрая разбрах защо толкова много искаше да ме доведе на това място.
От този ден изминаха шест месеца.
Държа пръстена на Катрин в специална кутия за бижута.
И обичам Маргарет повече от всякога.
Един следобед я попитах:
— Мамо, защо беше толкова уплашена, когато разбра, че татко ме заведе в гората?
Тя се усмихна тъжно.
—Защото си помислих, че щом разбереш истината, никога повече няма да ме наричаш мама.
Прегърнах я.
—Ти ми даде деветнадесет години майчина любов. Никоя истина никога няма да промени това.
Същата вечер тримата отново отидохме в гората.
Татко спря близо до старата пейка.
Хванах го за ръка.
— Татко, помниш ли колко ме беше страх, когато ми каза да се приближа, за да ме целунеш?
Той сведе глава.
— Да. И много съжалявам, че те изплаших толкова много.
Усмихнах се.
—Сега разбирам защо беше толкова развълнуван.
Денят, в който баща ми хвана ръката ми в гората и каза: «Накрая сме сами. Ела тук, нека те целуна», бях смъртоносно уплашен. Струваше ми се, че зад странното му поведение се крие нещо непростимо.
Но истината беше, че искаше да ме целуне от майка ми, която така и не успя да ме види как пораствам.
И сега имам не една, а две майки.
Един ми даде живот.
Друг ме отгледа и ме обичаше цял живот.
И баща ми най-накрая изпълни най-важното обещание, което даде преди деветнадесет години.